Херпес Зостер е вирусно заболяване, което засяга кожата и нервната система. Причинява се от варицела-зостер вируса (VZV) – същия вирус, който предизвиква варицела. След първоначалната инфекция (най-често в детска възраст), вирусът остава в латентно състояние в нервните ганглии и може да се активира години или дори десетилетия по-късно.
Херпес Зостер засяга предимно хора с отслабена имунна система, но може да се появи и при напълно здрави хора. Заболяването е свързано с интензивна болка и дискомфорт, и понякога може да доведе до дългосрочни усложнения като постхерпетична невралгия.
Как се заразяваме с Херпес Зостер?
Важно е да отбележим, че Херпес Зостер не се предава директно от човек на човек. Въпреки това, човек, който никога не е боледувал от варицела или не е ваксиниран, може да се зарази с варицела при контакт с течността от мехурчетата на заразен човек.
Разпространението на вируса се случва чрез:
✔ Пряк контакт с обрива и мехурчетата
✔ Косвен контакт чрез предмети, замърсени с вируса
✔ В редки случаи – чрез въздушно-капков път, ако има близък контакт със заразен човек
След като човек преболедува от варицела, вирусът остава в нервните клетки в латентно състояние. При определени условия той може да се реактивира и да доведе до появата на Херпес Зостер.
Инкубационен период на Херпес Зостер
Ако човек се зарази с варицела за първи път, инкубационният период е 10-21 дни. При Херпес Зостер обаче, няма класически инкубационен период, тъй като вирусът вече е в тялото и реактивацията му може да се случи по всяко време, когато имунната система отслабне.
Какви са симптомите на Херпес Зостер?
Симптомите обикновено започват с:
✔ Парене, мравучкане или болка в определена зона на тялото – най-често по едната страна на тялото, по ребрата, гърба, лицето или врата
✔ Чувствителност на кожата – зоната може да бъде изключително болезнена дори при лек допир
✔ Леко повишена температура, умора и главоболие
След 1-3 дни на мястото на болката се появява червен обрив, който в рамките на часове преминава в групирани мехурчета, пълни с бистра течност. Тези мехурчета постепенно се пукат, засъхват и образуват корички, които отпадат за около 2-4 седмици.
В по-тежки случаи може да има:
✔ Разпространение на обрива върху по-голяма част от тялото
✔ Възпаление на очите, ако инфекцията засяга лицето
✔ Силна болка, продължаваща седмици или месеци след оздравяването (постхерпетична невралгия)
Кои са рисковите фактори за реактивация на вируса?
Херпес зостер може да се появи при всеки, който е преболедувал от варицела, но най-често засяга:
✔ Хора над 50-годишна възраст
✔ Хора с отслабена имунна система – например пациенти с хронични заболявания, рак, ХИВ/СПИН или такива, подложени на химиотерапия
✔ Хора, подложени на високи нива на стрес
✔ Пациенти, приемащи имуносупресивни лекарства, като кортикостероиди
Може ли човек да се разболее от Херпес Зостер повече от веднъж?
В повечето случаи Херпес Зостер се появява само веднъж в живота. Възможно е обаче вирусът да се активира повторно, особено при хора с отслабена имунна система.
Как се диагностицира Херпес Зостер?
Диагнозата обикновено се поставя на базата на клиничната картина – характерният обрив и съпътстващата болка. В някои случаи могат да се направят лабораторни тестове като PCR тест за VZV или изследване на течността от мехурчетата.
Как се лекува Херпес Зостер?
Колкото по-рано започне лечението, толкова по-леко протича заболяването и толкова по-нисък е рискът от усложнения!
Лечението включва:
✔ Антивирусни лекарства – ацикловир, валацикловир, фамцикловир – ефективни са, ако бъдат започнати в първите 72 часа от появата на обрива. Те помагат за по-бързото заздравяване и намаляват риска от постхерпетична невралгия.
✔ Обезболяващи лекарства – прилагат се в случаи на силна болка. Това са ибупрофен, парацетамол или в по-тежки случаи невропатични болкоуспокояващи (габапентин, прегабалин).
✔ Локални средства – охлаждащи гелове, антисептични разтвори и кортикостероидни кремове за намаляване на сърбежа и възпалението.
✔ Грижа за кожата – важно е да не се разчесват мехурчетата, за да се избегне вторична бактериална инфекция.
Можем ли да се предпазим от Херпес Зостер?
✔ Ваксинация – най-добрата превенция срещу Херпес Зостер е ваксината Shingrix. Тя се препоръчва за хора над 50 години и за тези с отслабена имунна система.
✔ Поддържане на силна имунна система – здравословното хранене, редовната физическа активност и управлението на стреса намаляват риска от реактивация на вируса.
✔ Избягване на контакт с обрива – ако сте болни, покривайте обрива, за да намалите риска от заразяване на околните.
В заключение ще обобщим:
Херпес Зостер е заболяване, което може да бъде много болезнено и в някои случаи да доведе до дългосрочни усложнения. Ранната диагностика и лечение са ключови за по-бързото възстановяване и минимизиране на риска от постхерпетична невралгия.
Ако забележите първите симптоми или имате въпроси, не отлагайте консултация с дерматолог. Навременната медицинска помощ може значително да намали дискомфорта и продължителността на заболяването.
Д-р Нора Буеши
Дерматологична практика BUESHI DERM